Ами... завършихме според ранкинга - четвърти. От една гледна точка с максимално усилие не успяхме да бием отбор, който не се класира, а от друга - само 18 точки в два мача не ни достигнаха, за да успеем...
И в двата решаващи мача контузии ни изиграха лоша шега, а мачовете бяха близки като точкова разлика. Само мога да гадая какво щеше да бъде ако всички играчи бяха здрави и във форма.
За мен лично, за пореден път го казвам, не сме толкова далече от класиране. Да, загубихме от Полша с 27 точки, но пък и Израел загубиха с 18 при повече усилие. Срещу Украйна много малко не ни стигна, 6 точки само и то при контузия на Хинов, духът преди мача на двата отбора беше 10-6 в тяхна полза...
При максимални форми и еднакъв дух мисля, че сме почти равностойни на тези два отбора, както и на всички от тяхната черга. Т.е. много малко ни трябва, за да успеем... някога.
Следващият цикъл (ако отново съм треньор) трудно ще се класираме обаче защото ветераните ще поотслабнат, а младите, плод на тренировъчната програма, още няма да се в добро функционално състояние, но за утешителния турнир тогава (следващият, не този който предстои) вече мисля, че ще сме един от сериозните претенденти и при добър жребий ще гоним поне полуфинал отново.
Ами това е горе-долу. Сега предстоят контроли и експерименти.